Стеатозата на черния дроб е най-честата патология, засягаща този орган. Дължи се на отлагане на триглицериди в клетките му, а причината за това може да е различна – не рядко злоупотреба с алкохол, но се наблюдава и при редица метаболитни, ендокринни и първични чернодробни заболявания. Отлагането на масти в хепатоцитите (чернодробните клетки) е известно като стеатоза. Когато на фона на нея се появи и възпаление, говорим за стеатозен хепатит, а при прогресиране на процеса се стига до фиброза и цироза. Преминаването от една в друга форма не е рязко, ходът на заболяването е абсолютно индивидуален, зависим от начина на живот, генетичната предразположеност и действието на увреждащи черния дроб агенти – химични или биологични.

От какво се причинява чернодробната стеатоза?
Най-често стеатозата се асоциира с алкохолната чернодробна болест в ранните и стадии или е изява на метаболитния синдром. За засягането на черния дроб от алкохола значение имат продължителната му консумация и то непрекъснато, лошото качество на напитките, но важна е и ролята на генетичната основа, начина на хранене, пола (при жените увредата настъпва по-лесно). При придружаващо чернодробно заболяване (например вирусен хепатит В или С) картината прогресира още по-бързо. Относно механизма на увреда от алкохола, най-обсъждана е ролята на свободните радикали и предизвиканите от тях метаболитни смущения.

Неалкохолни поражения на черния дроб са налице у лица, при които употребата на алкохол е по-ниска от определено количество – между 20 и 40г. чист етанол дневно според различните автори. Както вече стана въпрос, стеатоза в тези случаи се наблюдава при метаболитен синдром, а изяви на последния са потиснатия толеранс към глюкоза или диабет втори тип, затлъстяването и по-точно висцералното (в областта на корема), нарушеният липиден профил, повишеното артериално налягане. Именно резистентността на тъканите към инсулина, наблюдавана при синдрома, се изтъква като основен момент в отлагането на масти в черния дроб отново вследствие смутения им метаболизъм.

Вторично стеатоза на черния дроб и стеатозен хепатит може да се наблюдава при болестта на Уилсон (патология на обмяната на медта), нарушения в обмяната на въглехидратите като галактоземия, болести на натрупването – при смутен метаболизъм на гликогена, автоимунни, токсични и вирусни хепатити. Те са съпътстваща патология и при поликистозните яйчници, при липодистрофията и др.

Какви други рискови фактори са свързани със състоянието?
Има данни, че оперативни намеси, изключващи големи участъци от чревната повърхност като тънкочревни резекции или обходни анастомози, водят до рязка загуба на тегло и увеличават риска от стеатоза. Той е значителен и при прием на медикаменти като кортикостероиди, имуносупресори, естроген-заместителната терапия, антиаритмични средства, амиодарон, антибиотици от групата на тетрациклина, антивирусни средства като нуклеозидните аналози, нестероидни противовъзпалителни средства, антиконвулсанти като валпроевата киселина.

Как се диагностицира заболяването?
Стеатозата протича безсимптомно. Много рядко е възможно оплакване от тежест в дясното подребрие. В повечето случаи тя се отркива при контролен преглед или изследвания във връзка с друг проблем. При прегледа лекаря може и да установи увеличен черен дроб, но често насочващи са типичната ехографска находка и по-рядко умерено увеличените ензими – АЛАТ и АСАТ, ГГТП, без промяна в Алкалната фосфатаза и билирубина. Рядко се налага биопсия за доказване на заболяването, по-скоро за определяне наличието на съпровождащ хепатит или друга фаза на чернодробна увреда. При неалкохолна патология много често има повишено серумно желязо и повишено му отлагане в паренхима. Компютърната томография и магнитния резонанс могат да дадат информация за промени в черния дроб, но диагностичният процес не опира до тях.

Как се лекува чернодробната стеатоза?
За разлика от фиброзата и цирозата, когато пораженията са необратими, то стеатозата е напълно реверзибилно състояние. Нееднократно е наблюдавано, че отслабването (но не драстично) при затлъстяване, мерките за понижение на холестерола и триглицеридите в кръвта, стриктния контрол върху кръвната захар дават невероятен резултат по отношение функцията на черния дроб. Спирането на алкохола е от първостепенно значение независимо от причината за заболяването. Желателна е и преоценка на лечението на съпровождащо заболяване, ако използваните медикаменти са хепатотоксични. Промяна в храненето – с избягване на пикантни и с високо съдържание на мазнини продукти.
 
Има данни за благоприятно повлияване на стеатозата чрез употребата на медикаменти, контролиращи инсулиновата резистентност – метформин, розиглитазон (Авандия) и др. от групата. Средства, прилагани в борбата със затлъстяването са демонстрирали добри резултати – Орлистатът блокира абсорбцията на мазнини в чревния тракт. Не бива да се подценява и ролята на витамин Е и С като антиоксиданти, както и тази на средства с хепатопротективна функция – фосфолипиди, лецитин, L- methionine и др. Уродезоксихолевата кислелина, използвана при жлъчен застой, също се обсъжда като вариант. При съпровождаща чернодробна патология е от значение и нейното контролиране.

Усложнения
Вече стана въпрос, че стеатозата е най-лекото и напълно обратимо засягане на черния дроб. При продължаващо действие на увреждащите агенти, както и в зависимост от индивидуалните особености, добавянето на допълнителни фактори – инфекция, хормонален дисбаланс и др., прогресията може да е повече или по-малко интензивна. Без намеса се стига до необратими циротични изменения на черния дроб с хронична органна недостатъчност.