Проф. Никола Григоров, републикански консултант по гастроентерология и началник на Клиниката по гастроентерология към Клиничния център по гастроентерология на МБАЛ "Царица Йоанна". Председател е на Българската асоциация по ултразвук в медицината, член на ръководството на Дружеството по гастроентерология, член на борда на директорите на Европейската федерация по ултразвук в медицината и на научния съвет към същата организация, както и на американския институт по ултразвук в медицината.
 

 

Черният дроб е голям и основен орган с изключителна важност, тъй като всички биохимични процеси в организма преминават през него - обмяната на въглехидрати, мазнини и белтъци. Счита се, че по морфологично и функционално отношение, черният дроб е един от най-сложните органи в човешкото тяло. Той е уникален и със своята способност да регенерира и възстановява функциите си.


Напоследък все по-голямо внимание започна да се обръща на  чернодробната стеатоза, наричана още затлъстяване на черния дроб или мастен черен дроб. Чернодробната стеатоза е обменно нарушение, при което в чернодробните клетки се отлагат мазнини. Нормалното количество мастна тъкан в черния дроб е 5-6 % от общата му маса. За мастен черен дроб може да се говори, когато мазнините възлизат на 25-30 % от масата на жлезата.
 



В резултат на отлагането на мазнини, хепатоцитите започват да се затрудняват в изпълнението на функциите си. Тъй като черният дроб е от ключово значение за всички биохимични процеси в организма, когато той боледува, всички органи и системи страдат.

 


Мастните поражения в черния дроб  се проявяват постепенно. Скоростта, с която се развива заболяването, а също и степента на пораженията, зависят от причините. Най-честите причини за стеатоза на черния дроб са вирусни, токсични, генетични и т.н.
 


Стеатозата на черния дроб възниква вследствие на вродени или придобити увреждания на хепатоцитите, както и в обмяната на мазнините. Някои от хората се раждат с непълноценност, която се засилва с възрастта и провокира натрупването на мастни отлагания в черния дроб.
 

 

Злоупотребата с алкохол, както и нездравословният хранителен режим имат ключова роля при възникването на стеатозата. Все по-често се говори за т.нар. метаболитен синдром, характеризиращ се с наднормено тегло, високи нива на холестерола и триглицеридите, повишена кръвна захар и хипертония. Често стеатозата се счита за предвестник на метаболитния синдром.

 


Теглото може само отчасти да е показател за риска от стеатоза. Наистина по-често от проблеми с черния дроб са засегнати хората с наднормено тегло. Хората с нормално тегло или дори слабите, също не са застраховани.
 

 

Мастният черен дроб често се наблюдава при вегетарианци и при хора спазващи драстични диети. При рязко ограничаване на храната, черният дроб започва да се запасява с мазнини, за да се запазят основните жизнени функции на организма.

 


Ако мастния черен дроб не се лекува своевременно и правилно, постепенно се развива стеатозен хепатит, при който се променя архитектониката на хепатоцитите. Ако стеатозният хепатит не се овладее, може да се стигне до стеатозна цироза, при която коренно е променена структурата на черния дроб и той навлиза в едно хронично прогресиращо заболяване, завършващо със смърт.
 

 

Може да се каже, че стеатозата е коварно заболяване, тъй като не съществува ранна симптоматика, по която пациентът да разбере, че има здравословен проблем.
 

 

Когато се проявят оплакванията, типични за заболяването, процесът е значително напреднал. Често проблемът се открива, когато е налице мастен хепатит и дори мастна цироза.
 

 

Най-честите оплаквания на пациентите са:

  • обща отпадналост,
  • болки в областта на корема,
  • лесна уморяемост,
  • липса на апетит,
  • сърбежи по цялото тяло,
  • потъмняване на склерите на очите.

 

 

За да се диагностицира проблемът навреме, е необходимо да се правят профилактични изследвания, след 35-40 годишна възраст, дори и човек да няма оплаквания. Препоръчително е изследването на мастния профил – общ холестерол, фракциите LDL и HDL, триглицериди. Изследват се основните чернодробни ензими и се прави ехография на вътрешните органи.
 

 

Трябва да се подчертае, че стеатозата е обратимо състояние и тази диагноза не означава, че непременно ще настъпят най-тежките усложнения. Тя подлежи не само на контрол, но и на лечение. Особено податлива на терапия е т.нар. дребнокапчеста стеатоза, при която мастните натрупвания в хепатоцитите са под формата на малки капчици. По-трудно се лекува едрокапчестата стеатоза. Въпреки че черният дроб е изключително способен на регенерация орган, не трябва да се злоупотребява с неговата издръжливост.
 

 

Алкохолът е основен виновник за поява и развитие на чернодробните проблеми. Това обаче не означава, че алкохол изобщо не трябва да се консумира. Допустимата доза алкохол зависи от възрастта, пола, общото здравословно състояние и дори расата. Попадайки в човешкия организъм, алкохолът се разгражда от две системи в черния дроб - алкохол дехидрогеназата и меос системата. Способността и на двете системи да разграждат алкохола е генетично детерминирана. Приема се, че мъжете имат по-голяма способност да разграждат алкохол. За допустима доза се счита 30-35 мл концентрат за мъжете, а за жените - 20-25 мл, като приемът не трябва да е повече от 2-3 пъти седмично.
 

 

Когато стеатозата вече е факт, за лечението и се прилагат три групи лекарства. Първоначално се прилагат хепатопротектори, които освобождават мембраната на хепатоцитната клетка и въздействат върху именния статус на самата клетка. Хепатопротективните увеличават обмяната на веществата и подобряват функцията на черния дроб да се изчиства от излишните мазнини. Статините, които понижават холестерола, се дават само след като се направи мастен профил. Може да се проведе и т.нар. каузално лечение, като директно се атакуват причините. Има например препарати, които въздействат направо върху триглицеридите (основната част от мазнините в храната).В България се прилагат няколко препарата от този вид, като е препоръчително лечението с тях да не е за дълъг период от време и медикаментите да се редуват.
 

 

Втората група са антиоксидантите. Най-вече антиоксидантните свойства на витамин Е, който е единственият доказан антиоксидант. Той е биохимично вещество, което унищожава свободните радикали в организма.  Третата група са мастните киселини – омега-3 и омега-6.
 

 

Здравословното и рационално хранене също е от голямо значение. Препоръчително е  богатите на прости въглехидрати храни, като бял хляб, бял ориз, зърнени храни, захар да се заменят с продукти с нисък гликемичен индекс (плодове, зеленчуци, бобови, пълнозърнести храни).